Поредна жива верига блокира багер на бул. „Марица-юг“ в Пловдив. Жители на блоковете при №146А и №148 отново се изправиха пред строителната техника в опит да спрат застрояването на терен, който те определят като междублокова зелена площ.
Спорът вече не е обикновен конфликт между граждани и инвеститор. Той се превърна в сложен казус, в който се преплитат частна собственост, разрешение за строеж, изсичане на дървета, съдебни дела, действия и бездействия на общината и въпросът дали Пловдив е изпуснал възможността да запази едно пространство за обществено ползване.
Битката започва още през 2020 г.
Имотът се намира между два високи жилищни блока, две детски площадки и беседка. По данни от публикации по темата теренът е с площ около 535 кв. м и през годините е бил възприеман от живеещите като част от зелената среда около домовете им.
По разкази на жители на района битката срещу застрояването продължава близо 30 години. Те твърдят, че през социализма на мястото е имало къщи, които са били съборени, а обитателите им са били обезщетени с жилища в съседните блокове. По-късно теренът е възстановен като частна собственост и започват продължителни спорове за бъдещото му предназначение.
Гражданите твърдят, че от години са подавали сигнали, жалби и писма до различни институции. Активната фаза на съдебните действия започва през 2020 г., когато според жители на района е атакувана виза за проектиране, свързана с намеренията за строителство.
На мястото се предвижда изграждането на жилищна сграда с подземни гаражи, офиси, магазин и ателиета. Именно подземната част е един от основните източници на притеснение за хората, които се страхуват от дълбоки изкопи, промяна на подпочвените води и евентуално отражение върху основите на двата високи блока.
Темата се вписва в по-широкия дебат за строителството и защитата на обществения интерес в Пловдив. Вижте и материалите на e‑news.bg за конфликтите в публичните пространства на Пловдив и анализа за отговорността на институциите.
Какво казва инвеститорът?
Инвеститорът „А и Н Инвестмънт“ ООД категорично отхвърля твърденията, че строежът е незаконен или че дружеството действа без необходимите документи.
Пред Plovdiv24.bg дружеството заявява, че на 23 май 2024 г. е придобило с нотариален акт поземлен имот с идентификатор 56784.520.180, с площ 535 кв. м, находящ се на бул. „Марица“ №146А, заедно с правото на строеж за сграда.
Според инвеститора проектът разполага с одобрени технически инвестиционни проекти и с влязло в сила и действащо разрешение за строеж №223 от 17 октомври 2023 г., издадено от главния архитект на Община Пловдив и допълнено със заповед от 2 април 2025 г.
Дружеството посочва, че проектът предвижда сграда със застроена площ 320,91 кв. м и четири етажа. Оттам подчертават, че сградата била по-компактна и по-ниска от разрешените обеми на някои съседни обекти.
Позицията на инвеститора е, че всички процедури са спазени, а проектът е изцяло законен. Дружеството твърди още, че общината години наред не е предприела действия за изкупуване на имота, въпреки че част от живущите са настоявали теренът да бъде запазен като зелена площ.
Спорът за дърветата
Една от най-напрегнатите части от конфликта е свързана с премахването на дърветата.
Според представената от инвеститора хронология на 31 август 2023 г. кметът на Пловдив е издал заповед за премахване на самоизрасла дървесна растителност в имота. На 17 октомври същата година е издадено разрешението за строеж.
През юни 2025 г. започва премахване на растителността, но след сигнал и намеса на полицията и общинския инспекторат дейностите са спрени. Кметът отменя собствената си заповед, като според инвеститора причината е техническа грешка – посочена е неправилна алинея от общинската наредба.
Впоследствие Административният съд – Пловдив прогласява за нищожна заповедта, с която е отменено разрешението за премахване на растителността. Инвеститорът посочва и решение на Районния съд – Пловдив, с което е отменено наказателното постановление за наложена имуществена санкция от 1000 лв.
Жителите обаче представят различна картина. Те твърдят, че са били премахнати дървета на десетки години, включително такива, които според тях са били засадени още през 70-те години.
TrafficNews съобщава, че при проверка на общината е било установено, че разрешението за сеч е било със срок от две години, но към момента на започване на дейностите през 2026 г. този срок вече е бил изтекъл. На инвеститора е наложена максимална санкция от 5000 лв. заради наранени дървета.
Така се оформят две противоположни версии: според инвеститора действията са извършени в рамките на закона и съдът е отменил санкциите, докато според общинската проверка част от дейностите са извършени след изтичане на срока на разрешението.
Общината включва имота в програма за придобиване
Най-същественият обрат по случая е, че теренът е включен в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост на Община Пловдив за 2026 г.
Това означава, че общината е предвидила възможност за възмездно придобиване на имота по реда на Закона за общинската собственост. Включването в програмата обаче не означава, че сделката вече е договорена или че собственикът е длъжен да продаде.
Необходима е пазарна оценка, преговори със собственика, писмено съгласие за цена, предложение до Общинския съвет и решение за финансиране и придобиване.
Именно тук възниква най-големият обществен въпрос: защо имотът е включен в програма за придобиване с цел запазване на зелената площ, но междувременно на терена влизат багери?
По темата за публичните средства и решенията на пловдивската администрация вижте и анализа в corruption.bg за бюджета на Пловдив, както и информацията за гражданския контрол върху решенията на общинските институции.
Острата позиция на Иван Тотев
Бившият кмет на Пловдив Иван Тотев също коментира случая. Той заявява, че е посетил бул. „Марица-юг“ и е видял загражденията и строителната техника.
„Една частица от това, за което съм работил и съм свършил през втория ми мандат, може да отиде в небитието“, посочва Тотев.
По думите му по-неприятна от самия строеж е тишината от страна на общинската администрация. Той предупреждава, че „тишината и снишаването“ не винаги помагат, особено година преди местни избори.
Тотев определя терена като пространство, изпълнено с живот, и част от мащабен проект на Община Пловдив. Според него унищожаването му не би било възможно без помощта или бездействието на общината през последните години.
Бившият кмет посочва, че днес решенията са много по-трудни, отколкото са били преди две, три или пет години. Според него реалистичният вариант вече е собственикът да продаде, а общината да купи имота. Той обаче поставя въпроса на каква цена би станало това – дали тя няма да бъде близка до планираната печалба от инвестицията.
Тотев критикува и липсата на ясна информация от общината. По думите му гражданите се успокояват с това, че имотът е включен в програмата за възмездно придобиване, но никой от администрацията не е поел публично ангажимент за реални действия.
Кой носи отговорност?
Случаят показва, че въпросът не може да бъде сведен само до противопоставяне между „лош инвеститор“ и „протестиращи граждани“.
Инвеститорът има право да защитава собствеността си и твърди, че разполага с действащо разрешение за строеж. Жителите имат право да настояват за защита на зелената среда, безопасност на домовете си и прозрачност на административните решения.
Но общината е тази, която трябва да даде отговор на най-важните въпроси: защо разрешението за строеж е издадено, ако теренът е представлявал обществен интерес; защо имотът е включен в програмата за придобиване едва сега; има ли реално осигурено финансиране; проведени ли са преговори със собствениците; как ще бъде гарантирана безопасността на съседните блокове и какво ще стане с детските площадки?
Докато тези въпроси остават без отговор, всяко следващо влизане на багер ще води до нова жива верига, нов протест и ново недоверие.
В момента Пловдив е изправен пред последната възможност да избере между бетон и зелено пространство. Ако общината действително иска да запази терена, времето за общи декларации е изтекло. Необходими са конкретни действия – оценка, преговори, осигурено финансиране и решение.
Автор: Атанас Боевчиев
Подобни граждански реакции и спорове за градската среда: протестът „Детето няма място в ареста“ и въпросът кога побоят се превръща в престъпление.
