Видео от поредицата „Пред Темида“
Адв. д-р Атанас Бояджиев анализира липсата на доказателства зад публичните внушения по случая „Георги Кузев“.
Кой допусна лицата и имената на непълнолетните обвиняеми за убийството в Пловдив да бъдат показани публично и кой ще понесе отговорност?
ПРЕД ТЕМИДА – Анализ на адв. д-р Атанас Бояджиев
Съдия Петко Минев от Окръжен съд – Пловдив допусна журналисти в съдебната зала при публичното произнасяне на определението, с което на непълнолетните обвиняеми им беше взета най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“.
Така обществото научи ужасяващи подробности за убийството на Младежкия хълм. Заедно с тях обаче станаха публично достояние лицата, а според разпространената информация – и имената на петте деца.
Заслужават поздравление журналистите, които проявиха професионална отговорност и не разкриха самоличността им и лицата. Но добросъвестността на отделни медии не отменя основния въпрос:
Кой допусна съдебната зала да се превърне в телевизионно студио и каква защита получиха непълнолетните обвиняеми в Пловдив, след като законът изисква точно обратното?
Трагедия за множество семейства
Убийството на Младежкия хълм в Пловдив не е просто поредното тежко криминално събитие. То разруши безвъзвратно живота на множество семейства – семейството на жертвата и семействата на непълнолетните обвиняеми в Пловдив. Предстои и тези на свидетелите, другите пет деца присъствали на убийството.
Болката на близките на загиналия е неизмерима. Обществото има право да настоява за пълно разследване, установяване на истината и справедливо наказание.
Аз също, както всеки нормален човек, не мога да осмисля как деца – или който и да било – могат да извършат убийство с подобна жестокост.
Но именно тук, срещу емоцията трябва да се изправи хладнокръвието, ролята на професионалния съдия.
Съдията не е представител на разгневеното общество. Той не е коментатор, морален обвинител или участник във всеобщия хор, който предварително вече е произнесъл присъдата. Неговото задължение е да приложи закона точно, безпристрастно и независимо от личните си емоции.
Съдията е длъжен да остане професионалист
Когато хирургът се сблъска с ужасяващо тежка рана, той не хвърля скалпела и не излиза пред камерите, за да даде воля на чувствата си. Той запазва самообладание и изпълнява професионалните си задължения.
Същото важи и за съдията.
Тежестта на престъплението не освобождава магистрата от закона. Точно обратното – колкото по-тежък и обществено чувствителен е случаят, толкова по-стриктно трябва да бъдат спазвани процесуалните гаранции и правила.
Безпристрастността не означава липса на човечност.
Тя означава способност личната емоция да не влияе върху процесуалното поведение, публичните изявления и съдебния акт.
Алтернативата пред съдия Минев не е била непременно самоотвод. Самоотводът е необходим при наличие на обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността. Професионалният отговор е друг – точно прилагане на закона и специалните правила за производство срещу непълнолетни.
Правосъдието не е публично възмездие
Наказателният процес не съществува, за да удовлетворява обществената жажда за мъст. Неговата задача е да установи обективната истина, да гарантира правото на защита и да доведе до справедлива присъда, постановена въз основа на надлежно проверени доказателства.
Непълнолетните са обвиняеми в Пловдив, а не осъдени.
До влизането в сила на осъдителна присъда те се смятат за невиновни. Презумпцията за невиновност не зависи от тежестта на обвинението, от общественото възмущение или от подробностите, прочетени пред телевизионните камери.
Публичното огласяване на детайли от разследването на убийството на Младежкия хълм толкова ранен етап може да застраши предстоящите следствени действия. То може да повлияе върху свидетели, да позволи съгласуване на защитни версии, да разкрие посоката на разследването и да създаде предварителни обществени нагласи относно вината на обвиняемите.
Когато съдът сам съобщава пред камерите подробности от доказателствения материал, възниква и друг въпрос: къде свършва необходимото мотивиране на мярката за неотклонение и къде започва ненужното публично разгласяване на факти от едно неприключило разследване?
Какво казва законът
В чл. 391, ал. 1 НПК е записано:
Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако непълнолетният не поиска публично разглеждане на цялото дело или публично извършване на отделни съдопроизводствени действия.
Това не е пожелателна разпоредба. Това е специално правило, въведено за защита на непълнолетния от публично заклеймяване, медийна стигматизация и трайно увреждане на възможността за бъдещото му поправяне и реинтеграция.
Ако публичността е допусната по искане на непълнолетните, това обстоятелство следва да бъде ясно установено. Ако такова искане липсва, възниква основателният въпрос на какво правно основание журналистите са били допуснати при произнасянето.
Отделно от НПК, чл. 11а от Закона за закрила на детето забранява разгласяването на сведения и данни за дете без съгласието на неговите родители или законни представители. Когато детето е навършило 14 години, необходимо е и неговото съгласие.
Лицето и името са данни, чрез които детето може да бъде непосредствено идентифицирано, затова и са под защитата на закона.
Нарушаването на тази забрана не е само етичен проблем. Чл. 45, ал. 12 от Закона за закрила на детето предвижда административна санкция за разпространяването на сведения и данни за личността на дете в нарушение на чл. 11а.
Чл. 388б НПК добавя още една специална защита: характеристиката на непълнолетните обвиняеми в Пловдив по чл. 387 и официалните звукозаписи и видеозаписи от разпита му по чл. 388а не могат да бъдат разгласявани дори с разрешение на прокурора.
Следователно българското законодателство изгражда цялостен режим на засилена защита. Непълнолетният не може да бъде превръщан в публично разпознаваем участник в медийно зрелище само защото престъплението предизвиква изключително силен обществен интерес.
Тук е и момента да отбележа, че по делото не са представени характеристиките на непълнолетните обвиняеми. Това дава основание на защитата им да обжалва постановената най-тежка мярка – задържане под стража.
Европейските правила изискват същото
Този стандарт е закрепен и в Директива (ЕС) 2016/800 относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в наказателното производство.
Чл. 14 от Директивата задължава държавите членки да гарантират защитата на личния живот на децата в наказателното производство. Съдебните заседания с тяхно участие по правило трябва да се провеждат при закрити врати или съдът да разполага с възможност да изключи публичността.
Директивата изисква и предприемането на подходящи мерки за защита на личния живот, включително чрез насърчаване на саморегулацията на медиите.
Този стандарт не е формалност, а част от правото на справедлив процес.
Насоките на Комитета на министрите на Съвета на Европа за правосъдие, съобразено с интересите на детето, също поставят защитата на личния и семейния живот, достойнството и бъдещето на детето сред основните принципи на правосъдието за деца. Те изискват особено внимание към информацията, която може да разкрие самоличността на непълнолетния, да го стигматизира или да застраши бъдещото му реинтегриране в обществото.
Чл. 40, § 2, б. „б“, т. vii от Конвенцията на ООН за правата на детето гарантира на всяко дете, обвинено в нарушение на наказателния закон, правото неговият личен живот да бъде напълно зачитан на всички етапи на производството.
Това означава от първото действие по разследването до окончателното приключване на делото – включително при разглеждането на мярката за неотклонение.
Етичният кодекс също задължава съдията
Кодексът за етично поведение на българските съдии определя конфиденциалността като основен принцип на съдийското поведение:
Конфиденциален е съдията, който е дискретен и пази като служебна тайна фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
Кодексът забранява неправомерното използване на информацията, станала известна на съдията при осъществяване на неговите функции, и изисква пълна дискретност относно служебно придобитите сведения.
Разбира се, съдебният акт трябва да бъде мотивиран. Но мотивирането на определението не означава автоматично право всички факти по разследването, самоличността на децата и изображенията на лицата им да бъдат предоставени за публично разпространение.
Професионализмът изисква съдията да намери точния баланс: да изложи необходимите правни и фактически основания за мярката, без да превръща произнасянето в публично четене на материали от неприключилото разследване.
Съдиите по дела срещу деца трябва да бъдат специално подготвени
Чл. 390, ал. 2 НПК изисква съдиите по дела срещу непълнолетни да притежават специална подготовка в областта на правата на детето или да имат ефективен достъп до специализирано обучение.
Следователно, ако конкретният съдия не разполага с необходимата подготовка за работа с деца, институционалният отговор не е пренебрегване на специалните правила. Необходимо е да бъде осигурено обучение чрез Националния институт на правосъдието и другите компетентни органи.
Правосъдието за деца изисква не само познаване на общия наказателен процес, но и разбиране на особената уязвимост на непълнолетните обвиняеми в Пловдив, риска от стигматизация и целта на неговото бъдещо поправяне.
Кой разреши заснемането и кой разпространи кадрите?
Случаят изисква конкретни отговори:
- По чие разпореждане журналистите бяха допуснати в съдебната зала?
- Проведено ли е заседанието при закрити врати?
- Имало ли е изрично искане от непълнолетните за публичност?
- Разрешено ли е заснемането на техните лица?
- Дадени ли са указания кадрите да бъдат обезличени?
- Налице ли са съгласията, изисквани от Закона за закрила на детето?
- Кой е предоставил или потвърдил имената на непълнолетните?
- Кои медии са разпространили идентифициращи данни?
- Какви действия са предприели административният ръководител на Окръжния съд, Държавната агенция за закрила на детето и останалите компетентни органи?
Отговорността за режима в съдебната зала и отговорността на медиите за последващото излъчване са различни. Едната не изключва другата.
Съдът контролира достъпа и реда в залата. Медиите отговарят за това какво ще публикуват и дали ще обезличат непълнолетните. Институциите по закрила на детето са длъжни да реагират при разгласяване на негови лични данни в нарушение на закона.
Присъда преди присъдата
Когато лицата и имената на пет деца бъдат свързани публично с особено жестоко убийство, обществото практически ги осъжда преди съда.
Те ще останат разпознаваеми независимо от развитието на разследването, индивидуалното участие на всеки от тях и крайния резултат по делото. Дори някой от обвиняемите да бъде оправдан или обвинението му да не бъде доказано в първоначално заявения обем, интернет няма да заличи вече изградената обществена присъда.
Така публичността не само накърнява личния им живот. Тя може да унищожи възможността след години тези деца да се поправят и отново да бъдат част от обществото.
Именно това законът цели да предотврати.
Правата на обвиняемите не отнемат правата на жертвата
Защитата на непълнолетните обвиняеми не омаловажава смъртта на жертвата и не отнема правото на близките му да получат справедливост.
Двете неща не си противоречат.
Държавата е длъжна едновременно да проведе пълно, обективно и бързо разследване, да защити пострадалите и да гарантира правата на обвиняемите.
Нарушаването на процесуалните гаранции не прави обвинението по-силно. Напротив – създава основания за процесуални възражения, поставя под съмнение законосъобразността на действията и измества общественото внимание от доказателствата към поведението на институциите.
Най-лошата услуга, която може да бъде направена на близките на жертвата, е тежкото наказателно производство да бъде водено под натиска на камерите и с пренебрежение към специалните правила на закона.
Необходима е институционална проверка
Следва да бъде извършена проверка на обстоятелствата, при които журналистите са допуснати в залата и са заснети лицата на непълнолетните.
Проверката трябва да установи правното основание за публичността, обхвата на даденото разрешение, наличието на изискуемите съгласия и лицата, отговорни за разпространяването на идентифициращите данни.
При установено нарушение трябва да бъде ангажирана предвидената от закона отговорност. Вече публикуваните кадри следва незабавно да бъдат премахнати или технически обезличени.
Необходимо е също да бъде преценено дали са спазени изискванията на Кодекса за етично поведение на българските съдии и дали поведението на участващите длъжностни лица съответства на специалните стандарти за правосъдие спрямо деца.
Правосъдието е цивилизационно постижение
Случаят е диагноза не само за съдебната система, но и за обществото.
Започнахме да възприемаме правосъдието като риалити формат – с камери, лица, сензационни подробности и предварителни присъди. Но съдебната зала не е телевизионно студио, а непълнолетният обвиняем не е реквизит.
Правосъдието е цивилизационно постижение. То не може да бъде зачерквано с лека ръка дори от самите магистрати и независимо от бруталността на престъплението.
Държавата на закона се разпознава не по отношението ѝ към популярните и одобряваните, а по това дали спазва правилата спрямо онези, срещу които обществото е настроено най-силно.
Трагедията не може да бъде поправена. Животът на жертвата не може да бъде върнат. Но към нея не трябва да се добавя още една – трагедията на правосъдие, което под натиска на обществения гняв нарушава собствените си правила.
Защото правосъдието започва там, където свършва правото на тълпата да произнася присъди.
