В град Пловдив е запазена най-широката улица от римско време – с ширина 13 метра и 20 сантиметра, на която е разположена Източната порта. Именно заради внушителността на улицата и Източната порта, този архитектурно-исторически комплекс е истинско културно-исторически богатство.
Тя е разположена в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, непосредствено под Стария град. Като част от Via Militaris, древният военен път, построен от римляните на Балканския полуостров, улицата има важно стратегическо значение.
Via Militaris преминава през редица градове – Белград, София, Пловдив, Одрин. Обединявайки се с Via Egnatia, тя достига до Константинопол.
Във Филипопол, улицата започва от Източната порта и е стигала до пристанището на река Хеброс.
За всеки пътник, който е влизал в античен Филипопол, широката и дълга улица с Източната порта, са оказвали силно въздействие. Те са респектирали всеки пътник за внушителността на полиса, в който са влизали – Филипопол. Това е бил полис, в който са живяли знатни и състоятелни люде. Тръгвайки по улицата през Източната порта, пътникът е достигал до пристанището на река Хеброс.
Пристанището на река Хеброс
Дълги години, пристанището е играло важна роля в живота на нашите предци. Той е бил един от основните търговски пътища, които дълго време са се ползвали. Реката е била предпочитана, заради ниската цена за превоз на товари и пътници. Пълноводна през голяма част от годината, през Античността, реката е била основен търговски път на товари и пътници. По нея са превозвани готовата продукция на земеделците, въглища, кожи, добитък, месо и др. Наред със сравнително ниската цена, речният превоз е бил предпочитан и заради своята бързина и сигурност. Развивайки търговския стокообмен, пристанището постепенно се превръща в център, около който са изградени гостоприемници, пивници и дюкяни. И в наши дни, в района, живеят потомци на тогавашните заможни филибелии, чийто препитание било тясно свързано с пристанището.
Източната порта, като част от отбранителната система на античен Пловдив
Източната порта на древен Филипопол е една от трите открити порти на Античен Пловдив. Според запазени надписи, строителството на портата се датира към втори век и е извършено от император Адриан. Близо век по-късно портата е разрушена от готите. Дълго време тя е стояла полуразрушена. Едва през IV век е възстановена отново и изпълнява функцията си на входно-изходна артерия на Филипопол.
От първия период на съществуването на портата е запазена арката, която в последващото и възстановяване е вградена към новата част от съоръжението. При възстановяване на портата има изместване на трасето на улицата.
Разбира се, от тогава, тя е многократно поправяна и укрепвана. Причината за това са, че като част от отбранителната система на града, портата е била подлагана на не едно посегателство.
Източната порта е била многократно разрушавана
Тя е била разрушавана от една страна на природните бедствия – земетресения и др. и от друга на нападения. Поради тази причина тя е била и старателно охранявана. За да може своевременно да се реагира на заплахата от евентуално нападение, бранителите на града е трябвало да бъдат разположени в непосредствена близост до портата. Именно поради тази причина, от двете страни на Източната порта са изградени отбранителни кули. Те са давали преимущество на стрелците при отбрана на портата. Има запазени доказателства, според които върху руините на първоначално изградената Източната порта са изградени казарми за войниците, ангажирани с охраната на полиса. Те са изградени през IV век, построени директно върху руините на укрепителните съоръжения от III в., без да се съобразяват с техния план.
Това е една и от причините, трасето да бъде отклонено от първоначалното.
Улицата, Източната порта и казармите образуват цялостен комплекс.
Отстрани на главната Източна порта е имало две по-малко портици, които в ежедневието си филибелии са използвали.
Източната порта има един централен широк вход и два по-малки странични. Улицата е с ширина 13,20 м, а от двете й страни е имало колонади, богато декорирани и изпълнени в римски коринтски стил. От двете страни на улицата са открити тротоари с широчина 2,60 м.
Улицата, част от отбранителната система на Пловдив
Разположена в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, улицата е част от Via militaris, древния римски път.
Тя е била постлана с големи сиенитни блокове и е единствената в района, която е била с тротоари.
Съдейки по издълбаните коловози (трафикът от каруци е бил интензивен векове наред) в сиенитните блокове, подсказва, че улицата е била една от основните пътни артерии на Филипопол.
Ширината на улицата надхвърля 13 м, а от двете ѝ страни са били разположени богато декорирани колонади. Те показвали значението и богатството на града, което впечатлявал всеки гост на древния град. 
По-късно, при разрастването на Пловдив се появяват там и жилищни сгради с изящни портици в коринтски стил. По този начин, с течение на времето, се е изградил уникален жилищен комплекс част от който е и Източната порта.
Източната порта е сред най-значимите обекти в безценното културно-историческо наследство на Пловдив.
Реставрацията на Източната порта
Дълги години, Източната порта беше забравена и потънала в паразитна растителност. Години наред, портата беше пренебрегвана и чакаше своята реставрация. Като археологичен обект, Източната порта е разкрита в периода 1976-1978 г. И едва през 2024г. придоби настоящия си приветлив вид.
В края на 2024г., реставрацията на Източната порта беше завършена като част от проекта „По крепостните стени на Филипопол“ (8 млн. лв.). Все още очакваме и официалното и откриване ведно с Небет тепе.
Реставрирана, Източната порта вече заема достойно място сред забележителностите, които се предлагат на туристите при посещението им в Пловдив.
Защо времето за разходки на Небет тепе е ограничено, научете от тук ▶️
Вижте още от историята на любимия ни град Пловдив.
снимки: Диана Младенова
