Тютюневият град – тъжният край на една епоха

Тютюневият град на Пловдив, тъжният разказ от „Града на седемте хълма“.

Това е разказ за тютюневите фабрики, които са били двигател на икономиката, културата и социалния живот на Пловдив. Двигател, който от напора на времето, постепенно грохва и спира.
Следва спомен, който носи много мъка и тъга за пловдивчани.

^{Снимките са дело на Диана Младенова}

Спомен, който лека-полека постепенно изчезва, оставяйки след себе си само руини и опасни сгради.

Началото на една епоха  

След Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913), българите от Македония, Одринска и Беломорска Тракия осъзнават, че родните им места няма да бъдат част от пределите на България. По силата на договорите за размяна на население, стотици хиляди етнически българи се установяват в Пловдив, главно в бежанския квартал „Кючук Париж“.  

Останали без имоти и средства, бежанците търсят препитание. Така евтината работна ръка се влива в трудната преработка на тютюна. Тютюнът се превръща в основен поминък за стотици семейства и в двигател на националната икономика. България се превръща в един от най-големите износители на висококачествен тютюн в света, а Пловдив – в неговия център.  

Златният век на тютюна  

През 1923 г., в Пловдив, функционират 32 фирми, занимаващи се с преработка на тютюн. Конкуренцията между тях е жестока, а печалбите нарастват за сметка на бедните работници. Сградите на тютюневите складове се издигат като символи на просперитет – високи, с богато украсени фасади, те са истински архитектурни шедьоври.  

Но златният век на тютюна е и време на големи социални противоречия. Работниците се борят за осемчасов работен ден и по-добри условия на труд, докато собствениците на фирмите гонят свръхпечалби. През 1920 г., когато Пловдив е в епицентъра на епидемията от „испанската болест“, смъртността сред работниците е висока. Липсата на хигиена и лекарска помощ води до трагедии – в един ден в складовете умират седем работници.  

Залезът на Тютюневия град  

Днес, кварталът на тютюневите складове между улиците „Иван Вазов”, „Авксентий Велешки” и „Христо Ботев” е само сянка на бившото си величие.
Някога пленяващ със своята архитектура и миризма на тютюн, днес той е ограден с ламарини и се е превърнал в свърталище на опасни елементи.  

Сградите, които преди век са били символ на просперитет, днес са в руини. Пример за това е складът на ул. „Одрин” 8, построен през 20-те години на миналия век. След национализацията той е бил част от „Булгартабак Пловдив“, но през 2016 г. е съборен, за да се изгради хотел. Загубата на стенописите на художника Вълчан Петров е невъзвратима.  

Споменът, който избледнява  

Тютюневият свят на Пловдив е вдъхновил Димитър Димов да напише своя роман „Тютюн“. Макар действието в книгата да не се развива в Пловдив, голяма част от героите са вдъхновени от пловдивски тютюнотърговци и работници. Експертът на „Никотиана” Костов е базиран на пловдивския търговец Кочо Апостолов, а съпругата му д-р Мирена Колушева е пресъздадена в героинята Ирина.  

Романът описва важни социални и човешки отношения, експлоатацията, стачките и въвеждането на „тонгата” – събития, през които са минали нашите деди. Ако днес не можем да усетим мириса на тютюн, който в близкото минало се усещаше до Тримонциум, можем да прелистим страниците на „Тютюн“ и да се пренесем век назад.  

Епилог

Тютюневият град е част от историята на Пловдив, но неговият дух постепенно изчезва. Остават само спомени и архитектурни останки, които напомнят за една изчезнала епоха. Запазването на тези сгради и истории е отговорност не само към миналото, но и към бъдещите поколения, които трябва да знаят и помнят.  

Ако искате да научите повече за историята на Пловдив и неговите забележителности, останете с нас! Следете нашия сайт www.e-news.bg за още интересни разкази от миналото и настоящето на града.  

Материалът е написан за страницата Пловдив- столица на изкуството, красотата и културата.

Много са примерите за изоставени паметници на културата оставени да се рушат.

Всички снимки, публикувани в статията са авторски труд на Диана Младенова.

Още статии посветени на Старинен Пловдивъ, можете да прочетете тук ▶️