Прокуратурата подкрепи искането на защитата на Ивайло Колев за пускането му под домашен арест. Апелативните магистрати обаче го оставиха зад решетките. Защо прокуратурата си промени мнението за Колев?
Прокуратурата поиска по-лека мярка за сочения за ръководител на пловдивската структура на „Кръв и чест“, но съдът отказа. На 6 октомври 2026 г. Апелативният съд в Пловдив потвърди отказа на Окръжния съд да промени задържането под стража на Ивайло Колев.
Представителят на Апелативната прокуратура е подкрепил жалбата на обвиняемия и е предложил домашен арест или парична гаранция. Не е ясно защо държавното обвинение си промени становището по отношение на Колев. Съдът прецени, че са налице основания за налагане на най-тежката мярка.
Редки са случаите, в които обвинението подкрепя излизането от следствения арест, а магистратите настояват задържането да продължи. Не е ясно какво е подтикнало прокурора да се откаже от наложената мярка задържане под стража.
Прокуратурата поиска по-лека мярка. На какво основание?
От достъпната информация не се разбира кое е довело до прокурорското предложение. Различна оценка на риска? Обстоятелства около личността на обвиняемия? Преценка, че домашният арест или гаранцията са достатъчни?
Искането не означава отказ от наказателно преследване. Един прокурор може да поддържа обвинението и едновременно да счита, че задържането под стража вече не е необходимата мярка. Домашният арест също ограничава свободата, а гаранцията създава финансово обезпечение за изпълнение на процесуалните задължения.
Но когато съдът и прокуратурата стигат до различни изводи по обществено значим случай, не е достатъчно читателят да научи само кой какво е поискал. Трябва да стане ясно върху кои конкретни обстоятелства се основава разликата. Обяснението може да бъде дадено в допустимия обем, без да се разкриват защитени свидетели или сведения, които биха увредили разследването.
Защо съдът остави Колев зад решетките
Апелативните магистрати приемат, че подозрението за съпричастност на обвиняемия е подкрепено от събраните свидетелски показания, включително от свидетел с тайна самоличност. Съдът отчита обществената опасност на твърдяното деяние и броя на лицата, сред които то е осъществявано, и приема опасност от укриване и извършване на престъпление.
Така оценката на съда се разминава с предложеното от прокурора разрешение. За да се разбере напълно този спор, трябва да се видят доводите на страните и мотивите в съдебния акт. Кратко прессъобщение не може да замести тази проверка.
Важно е и друго: свидетелят с тайна самоличност не бива да се превръща в журналистическо обяснение за всичко. Публично не е известно какво точно е заявил той и как показанията му се съпоставят с останалите материали. Затова не може да бъде обявяван за единствената причина Колев да остане в ареста.
От акцията на ДАНС до обвинение за ръководене на организация
Колев бе задържан на 15 август тази година. Първоначално обвинението е по чл. 162, ал. 1 НК. На 21 септември, Окръжната прокуратура му повдига и обвинение за ръководене на организация с цели, свързани с дискриминация, насилие и омраза, по чл. 162, ал. 3 във връзка с ал. 1 и ал. 2.
Началото на случая е операцията на МВР и ДАНС в частен клуб в Пловдив през нощта на 15 срещу 16 август. В съобщението си от 17 август Районната прокуратура посочва, че са привлечени трима обвиняеми за проповядване на дискриминация, насилие или омраза.
От помещението са иззети флагове с нацистка символика, включително свастики, и други вещи. Според тогавашната обвинителна теза в клуба са провеждани сбирки, на които са обсъждани неонацистка идеология и нетърпимост към различните хора.
Тези данни очертават предмета на разследването. Самото притежаване на предмет или символ обаче не доказва автоматично всички елементи на обвинението. Трябва да се установят конкретните действия, тяхното съдържание, адресатите им и индивидуалната роля на обвиняемите.
Младежкият хълм: сходната символика поставя въпроси
Случаят с „Кръв и чест“ се развива на фона на убийството на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм. Още в ранната ни публикация за трагедията поставихме въпроса как груповото насилие, стигнало до убийството на Георги Кузев се превръща в демонстрация и кой носи отговорност за неговото насърчаване.
В публичните изявления след акцията беше коментирано сходство между знаме, развявано при нападението над Георги, и символиката, свързвана с клуба. Това е основание за проверка. Не е достатъчно доказателство, че става дума за един и същ физически предмет или че убийството е поръчано от организацията.
Свастиките, знамената и поздравите не трябва да бъдат подминавани като безобиден декор, когато се изследва възможен мотив за насилие. Но сходството на символите трябва да бъде свързано с установими контакти, комуникации и действия.
Именно този въпрос разгледахме в „Ритуално ли е убийството на Георги? Връзката с „Кръв и чест“ трябва да бъде проверена“. Анализът поставя необходимостта да се изяснят подготовката, изборът на жертвата, заснемането и възможното идеологическо влияние.
Кои доказателства могат да установят действителна връзка
За евентуална организационна връзка трябва да се проверят контактите между участниците, посещенията в клуба и присъствието на сина на Колев на Младежкия хълм.
В публикацията за още тримата обвиняеми за убийството на Георги Кузев проследихме значението на видеозаписите, свидетелските показания и следите от човешка кръв по дрехите. Тези материали имат стойност за установяване на конкретни действия. Символиката може да насочи към мотив, но не замества доказването на участието.
Арестът не е присъда, но почива на убедителни мотиви
Задържането под стража предполага обосновано подозрение и реален риск от укриване или извършване на ново престъпление. Прокурорското предложение не обвързва съда. Съдебната самостоятелност обаче изисква конкретна, проверима обосновка.
Вече поставихме въпроса за публичните внушения в „Когато съдебната зала се превърне в телевизионно студио, законът остава извън кадър“. Общественият интерес не отменя доказателствените изисквания.
Същото разграничение между акция, обвинение и съдебна мярка присъства и в анализа на corruption.bg за задържането на проф. Мариела Генева-Попова. А материалът за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова напомня защо законността на ограничаването на свободата подлежи на самостоятелна проверка.
Определението от 6 октомври е окончателно по тази жалба. То не означава безсрочен арест и не решава въпроса за вината. Всички обвиняеми запазват презумпцията за невиновност.
Ивайло Колев остава зад решетките до края на делото. Прокуратурата е поискала по-лека мярка, но съдът отказа. Следващият необходим отговор е конкретен: кои обстоятелства са убедили обвинението да подкрепи промяната и защо съдът ги е оценил различно?
