“Случаен побой” ли е нападението срещу Георги Кузев, или действията на групата сочат предварителна подготовка, избор на жертва и демонстративно насилие?
Това е основният въпрос в новия епизод на „Пред Темида“, в който адв. д-р Атанас Бояджиев анализира обстоятелствата около смъртта на Георги и възможната връзка между извършеното и идеологията на неонацистката организация „Кръв и чест“.
Случаен побой или предварително подготвено нападение?
При тежки престъпления е от съществено значение да се установи не само как е настъпила смъртта, но и какво е предшествало нападението. От значение са въпросите кой е избрал мястото, кой е насочил групата към него, как е бил изолиран пострадалият и какви действия са извършени преди самия побой.
Ако един човек бъде предварително набелязан, отведен на определено място и там бъде подложен на продължително групово насилие, разследването не може да се ограничи до механично описание на нанесените удари. Необходимо е да се изследват мотивът, подготовката, комуникацията между участниците и ролята на всеки отделен обвиняем.
Тези въпроси са различни от въпроса кой конкретно е нанесъл фаталния удар. При групово престъпление индивидуалната отговорност не се изчерпва единствено с последното действие, довело до смъртта. Следва да се установи приносът на всеки участник — подбуждане, улесняване, блокиране на жертвата, заснемане, прикриване или пряко участие в насилието.
Изборът на жертвата и ролята на мотива
Една от основните тези във видеото е, че Георги може да не е бил нападнат случайно. Ако жертвата е била предварително избрана, това обстоятелство би имало значение както за мотива, така и за преценката дали престъплението е било подготвяно.
Затова трябва да бъдат проверени контактите между участниците, разговорите в социалните мрежи, телефонните комуникации, местоположението на мобилните устройства и всички данни, които могат да покажат кога е възникнала идеята за нападението.
Необходимо е да се изясни още дали обвиняемите са обсъждали Георги предварително, дали са го наблюдавали, дали са го примамили или отвели до мястото и дали някой е дал конкретни указания за това какво следва да бъде извършено.
Вече публикувахме материала за боя между деца пред пловдивски мол, както и анализа за мерките спрямо непълнолетните обвиняеми. Тези публикации показват защо индивидуалното поведение на всеки участник трябва да бъде изследвано отделно.
Има ли ритуален елемент?
Определението „ритуално убийство“ не може да бъде използвано само като журналистически етикет. То предполага конкретни действия, символика, повтаряем модел или предварително следвана схема. Затова твърдението трябва да бъде проверено чрез обективни доказателства, а не да се приема автоматично.
Възможните ритуални елементи могат да се търсят в начина на избор на жертвата, мястото на нападението, поведението на групата, продължителността на насилието, унижаването на пострадалия, заснемането на действията и последващото разпространение или запазване на записите.
Всеки от тези факти сам по себе си може да има различно обяснение. Но когато няколко обстоятелства се съчетаят, те следва да бъдат анализирани в тяхната съвкупност. Именно това е задачата на разследването — да установи дали става дума за спонтанна агресия, за предварително организирано нападение или за действие, мотивирано от определена идеология.
Какво означава връзката с „Кръв и чест“?
Видеото поставя въпроса за евентуална връзка с неонацистката организация „Кръв и чест“. Този въпрос не може да бъде отхвърлен предварително, но не може и да бъде приет като доказан факт само въз основа на външни впечатления.
Необходимо е да се провери дали някой от участниците е използвал символи, лозунги или материали, свързани с организацията; дали е споделял нейна идеология; дали е участвал в групи и канали с подобно съдържание; както и дали конкретното нападение е било представяно като „наказателна акция“ или „лов на педофили“.
Дори да бъде установено идеологическо влияние, то само по себе си не освобождава разследващите органи от задължението да докажат конкретните действия на всеки обвиняем. Мотивът може да обясни престъплението, но не замества доказването на авторството и участието.
„Лов на педофили“ не може да замести съдебния процес
Една от най-опасните линии, които се очертават, е използването на обвинение в педофилия като оправдание за саморазправа. Дори някой да бъде заподозрян в престъпление спрямо деца, това не дава право на никого да го отвлича, унижава, пребива или „наказва“.
Сигналът за престъпление се подава до компетентните органи. Проверката се извършва от полицията и прокуратурата, а вината се установява единствено от съда. Всяка друга форма на наказание представлява самоуправство и разрушаване на правовия ред.
По темата за доказателствата може да бъде прочетен и анализът на Института за борба с корупцията относно доказването, както и неговите правни изследвания и анализи.
Какво трябва да бъде изяснено?
Разследването следва да даде отговор най-малко на следните въпроси:
- Кой и кога е избрал Георги за жертва?
- Как е бил отведен до мястото на нападението?
- Кой е организирал или координирал действията на групата?
- Кой е нанесъл конкретните удари и какъв е приносът на всеки участник?
- Кой е заснел насилието и с каква цел?
- Има ли данни за идеологическо влияние или връзка с „Кръв и чест“?
- Използвана ли е тезата за „лов на педофили“ като предварително оправдание за саморазправа?
Отговорите на тези въпроси трябва да бъдат дадени чрез доказателства, а не чрез публични внушения. Както вече беше посочено в анализа „Кога побоят е убийство?“, границата между тежък побой и умишлено убийство се определя от конкретните факти, умисъла и причинно-следствената връзка. А когато съдебното дело се превръща в телевизионен спектакъл, важен остава и въпросът, поставен в материала „Когато съдебната зала се превърне в телевизионно студио“.
Не призоваваме към линч или саморазправа. Настояваме за пълно, обективно и безпристрастно разследване и за справедлива присъда, постановена единствено от съда.
Автор: адв. д-р Атанас Бояджиев
Рубрика: Пред Темида Live
Подзаглавие: Право • Държава • Справедливост
