Синагогата в Самоков е един от най-значимите паметници на еврейското културно и архитектурно наследство в България. Построена през средата на XIX век, от епохата на Българското възраждане, тя е пример за синтеза между местни строителни традиции и сефарадски влияния. Статията разглежда историята на синагогата, нейните архитектурни особености, ролята ѝ в живота на еврейската общност и съвременните усилия за реставрация и адаптация като културен център.
Еврейската общност в Самоков, част от сефарадските евреи, изгонени от Испания през XV век, се установява в града към края на XVIII век. През XIX век общността наброява около 25 семейства, които играят важна роля в икономиката и културата на града. Синагогата, построена през 1860 година, е не само религиозен център, но и символ на културното богатство на еврейската общност. Целта на тази статия е да анализира архитектурните, историческите и културните аспекти на синагогата, както и да освети съвременните усилия за нейното запазване.
Еврейската общност в Самоков. Исторически преглед
Еврейската общност в Самоков е част от сефарадските евреи, които се заселват в града след изгонването им от Испания. През XIX век общността е сравнително малка, но икономически активна, занимаваща се предимно с търговия, златарство и предприемачество. Сред най-известните фамилии са Куюмджийски, Меламед, Коен и Арие.
Изграждане на синагогата
През 1840 година синовете на Авраам Арие получават ферман за разширяване на съществуващата молитвена стая. През 1855 година еврейската общност решава да построи нова синагога, като създава специален фонд за целта. Строежът започва през 1858 година, а през 1860 година сградата е завършена и изписана. Синагогата е издигната в долния край на града, маркирайки формирането на еврейската махала.
Архитектурни особености на синагогата. Особености и стил
Сградата е построена по модела на Бет Амикдаша (Йерусалимския храм), което я прави уникален архитектурен паметник. Сградата включва голям молитвен салон с балкони за дамите и пристройка на два етажа. Особено впечатляващ е дърворезбеният таван с орнаментални фризове, в които е вплетена Давидовата звезда. Овалните стенописни платна с букети и пейзажи в олтарната ниша са свидетелство за високия художествен вкус на епохата.
Функционално разпределение
Сградата е проектирана с два реда прозорци – по седем от южната и северната страна и по пет от източната. Железните розети за прозорците са изработени специално във Филибе (днешен Пловдив). Западната фасада е била украсена с мраморна плоча, на която са изписани имената на дарителите – братя Арие и семейство Коен.
Културно значение. Ролята на синагогата в общността
Синагогата е била не само религиозен център, но и място за социални и културни срещи на еврейската общност. Тя е символ на толерантността и многообразието в Самоков, където християни, мюсюлмани и евреи живеят в хармония.
Синагогата като паметник на културата
През 1927 година синагогата получава статут на народна старина, а през 1972 година е обявена за паметник на културата от национално значение. Въпреки това, след Втората световна война и изселването на еврейската общност, сградата е национализирана и започва да запада.
Съвременно състояние и бъдеще
Реставрационни усилия за възстановяването и
През 1962 година започват първите опити за реставрация на синагогата, но те са недостатъчни, за да спасят сградата от разрухата. През 2017 година регионалната организация на евреите в България „Шалом“ дарява синагогата на община Самоков с цел реставрация и адаптация.
Планове за бъдещето
Проектът за реставрация включва възстановяване на оригиналната архитектура, както и изграждане на подземна сграда за музейна експозиция, кафене и административни помещения. Целта е синагогата да се превърне в културен център, обединяващ функциите на музей, изложбено пространство и многофункционална зала за събития.
Синагогата в Самоков е не само архитектурен шедьовър, но и символ на културното наследство на еврейската общност в България. Реставрацията и адаптацията ѝ като културен център ще осигурят запазването на това наследство за бъдещите поколения и ще допринесат за развитието на туризма в региона.
Много са примерите из цялата страна, в които паметници на културата са оставени да се рушат.
1 коментар
Hello, you used to write great, but the last few posts have been kinda boring… I miss your great writings. Past several posts are just a little bit out of track! come on!