Крепостните стени на Филипопол са сред най-ценните свидетелства за хилядолетната история на Пловдив. Те не са изградени наведнъж и не принадлежат само на една епоха. Създавани, разрушавани, възстановявани и разширявани в продължение на столетия, укрепленията следват развитието на града – от най-високата част на Небет тепе до гъсто застроената равнина южно и източно от Трихълмието.
Защитата на древния град представлява сложна система от стени, кули, порти, потерни, проходи и отбранителни ровове. В нея естествените особености на терена са използвани не по-малко умело от камъка и тухлата.
По северните и северозападните склонове на Небет тепе, около Хисар капия, при Кръглата кула и в отделни археологически сектори на съвременния град и днес могат да бъдат видени фрагменти от тези укрепления. Всеки от тях принадлежи към различен исторически пласт и разказва за периоди на възход, опасност, разрушение и възстановяване.
Трихълмието – естествената крепост на Филипопол
Местоположението на древния град е основен фактор за неговото продължително съществуване. Небет тепе, Таксим тепе и Джамбаз тепе образуват свързана височина, известна днес като Трихълмието. Стръмните склонове затрудняват нападателите, а високите части осигуряват широк обзор към равнината, долината на Марица и пътищата към града.
Теренът обаче поставя и сериозни строителни задачи. Крепостните стени е трябвало да следват неравния скален релеф, да затварят уязвимите подстъпи и да осигуряват връзка между различните нива на укрепения град.
Първоначално високата част изпълнява ролята на главно защитено ядро. Когато Филипопол се разраства в равнината, около новите жилищни квартали, улици и обществени сгради са изграждани допълнителни отбранителни линии. Затова укрепителната система не трябва да се възприема като един завършен строеж. Тя е резултат от непрекъснатото приспособяване на града към неговия релеф, население и историческа съдба.
Първата крепостна стена на Филипопол
Според актуалното обобщение на археологическите проучвания най-ранните сигурно датирани укрепителни съоръжения на Небет тепе са изградени през втората половина на IV век пр. Хр. Появата им вероятно е свързана с големите политически промени в Тракия и разширяването на Македонското царство при Филип II.
Тогава е укрепена най-високата част на хълма, като стените защитават северните и югозападните му склонове. В края на III и през II век пр. Хр. отбранителната система е основно преустроена. Към този период се отнасят нови участъци, сред които и така наречената диагонална стена.
Археологическите останки на Небет тепе показват колко трудно е отделните етапи да бъдат разграничени един от друг. Върху по-ранни основи са издигани нови зидове, стари съоръжения са ремонтирани, а част от строителния материал е използван повторно.
Затова видимите днес укрепления са своеобразен каменен архив. В един и същ сектор могат да бъдат открити следи от елинистическата, римската, ранновизантийската и средновековната епоха. Подробна хронология представя Регионалният археологически музей – Пловдив.
Римският Филипопол излиза в равнината
След включването на Тракия в Римската империя Филипопол се превръща във важен административен, стопански и културен център. Около средата на I век градската територия се разширява, а укрепленията на високата част са реконструирани.
Създадени са нови подходи от запад и изток, защитени с правоъгълни и квадратни кули. На Небет тепе са изградени улица, голям водоем и постройка, определяна от изследователите като склад или зърнохранилище, вероятно свързано с нуждите на гарнизона.
Разрастването към равнината променя облика на града. Там възникват форумът, стадионът, обществени сгради, търговски пространства, богати жилища и широки улици. Старото укрепено ядро на Трихълмието вече не е достатъчно, за да защити цялото население. Необходима е нова крепостна линия, която да обхване и големия равнинен град.
Историята на римския Филипопол е запазена не само в неговите стени, но и в монументалните обществени сгради, които и днес определят образа на Пловдив.
Укрепителната система при Марк Аврелий
Особено важен строителен етап е свързан с управлението на император Марк Аврелий между 161 и 180 г. Военната несигурност по границите на империята и опасността от нашествия налагат укрепяването на големите градове във вътрешността на Балканите.
Надпис, открит в района на монументалната Източна порта на Филипопол в равнинната част на града, свързва изграждането на новата укрепителна система със 172 г.
Стената е прокарана около застроените градски квартали и е снабдена с кули и основни порти. Археологически проучен неин участък е с дебелина около 2,10 метра. В отделни сектори трасето пресича по-ранни улици и застроени пространства, което показва, че необходимостта от защита е наложила промяна на съществуващия градоустройствен план.
Основните входове са разположени в направленията на важните пътища. Те не служат само за преминаване през стената. При портите се контролира движението на хора, стоки, животни и превозни средства и се осъществява връзката между града и неговата територия.
Новата стена създава по-сигурна среда за населението, но не трябва да се приема, че сама по себе си е предизвикала демографския растеж на Филипопол. Тя е част от по-широкото развитие на града като значим римски център.
Трите отбранителни зони на древния град
В популярните реконструкции укрепителната система на Филипопол често е представяна чрез три основни отбранителни пояса. Това разделение помага да се разбере териториалното разрастване на града, но не означава, че трите линии са построени едновременно или са функционирали без промени през всички исторически периоди.
Първата зона обхваща високата част на Трихълмието – Небет тепе, Таксим тепе и Джамбаз тепе. В някои реконструкции защитената площ е изчислявана на приблизително 82,5 декара. Това е най-старото и най-лесно отбраняемо ядро на града.
Втората зона включва пространството между Трихълмието и билото на Сахат тепе. Посочваната приблизителна площ е около 106 декара. Нейното обособяване показва разрастването на Филипопол извън първоначалната крепост.
Третата и най-голяма зона защитава равнинната територия южно от Трихълмието и Сахат тепе, както и източния склон и равнината източно от хълмовете. Именно тук през римската епоха се развива монументалният град с неговите площади, обществени комплекси, улици и жилищни квартали.
Посочените граници и площи трябва да се възприемат като научни реконструкции, а не като точни кадастрални измервания. Археологическите данни показват по-сложна картина от последователно ремонтирани, удебелявани и частично заменяни укрепителни линии.
Потерните и скритите изходи на Небет тепе
Освен големите градски порти крепостните стени са имали и малки контролирани изходи, наричани потерни. Те могат да бъдат използвани за връзка с пространството извън крепостта, за придвижване на защитници или за достигане до важни ресурси при обсада.
На Небет тепе е проучен проход през северната крепостна линия, свързан със стълби към подножието на хълма. Съоръжението е известно и като таен вход, макар конкретното му предназначение и отделните етапи на изграждане да продължават да бъдат предмет на научни обсъждания.
Подобни проходи показват, че отбраната не се състои единствено от високи стени. Ефективната крепост се нуждае от контролирани маршрути, наблюдателни позиции, водоснабдяване и възможност за бързо придвижване между отделните сектори.
Готското нашествие и новото укрепяване
През 251 г. Филипопол преживява едно от най-тежките нападения в своята история. След готското нашествие високата част на Небет тепе е допълнително укрепена и постепенно придобива функциите на цитадела – последното защитено убежище при пробив на външните стени.
Между IV и началото на VII век старите укрепления са многократно ремонтирани, удебелявани и допълвани. На места до по-ранната стена е долепен нов зид от камък и тухли, изграден в характерната за късната античност смесена зидария.
В източния сектор е проучен отбранителен ров с широчина до около 15 метра. Заедно със стената и кулите той създава сериозно препятствие пред нападателите.
На някои места новото трасе застъпва по-ранни жилищни и обществени сгради. Това се тълкува като свидетелство, че строителството е извършвано под силен военен натиск. Сигурността на населението е изисквала част от старата градска среда да бъде изоставена и включена в новата отбранителна система.
Старите римски стени обаче не са изцяло премахнати. Части от тях продължават да се използват успоредно с по-късните линии.
Филипопол през Средновековието
През Средновековието Филипопол остава важна крепост, разположена на стратегически път между Константинопол и вътрешността на Балканския полуостров. Контролът над града многократно преминава между Византия и българската държава, а укрепленията са поправяни според нуждите на всяка нова епоха.
След края на XII век и през XIII–XIV век източната и западната крепостна стена на Небет тепе са ремонтирани. Изградена е нова цитадела, а съоръженията за съхранение и осигуряване на вода отново придобиват важно значение.
Тежък момент в историята на града са събитията от 1205–1206 г., свързани с цар Калоян. Средновековните извори разказват за превземане и разоряване на Филипопол, както и за принудително отвеждане на част от неговото население на север.
Археологическите изследвания позволяват да се говори за разрушаване на ключови порти, кули и отделни сектори от отбраната. Твърдението, че цялата близо петкилометрова система е била напълно срината, обаче трябва да се приема предпазливо. Средновековните автори често използват преувеличени описания, за да подчертаят мащаба на военното поражение.
През XIII и XIV век обитаваната територия постепенно се свива. Значителна част от населението се съсредоточава отново върху Трихълмието, докато в равнината съществуват отделни квартали. Поддържането на огромния античен укрепен периметър вече не е възможно.
Според археологическите проучвания укрепленията на Небет тепе се използват до началото на XV век. Последното известно писмено сведение за цитаделата е от 1410 г., след което тя постепенно губи отбранителното си значение.
Хисар капия и Кръглата кула
Комплексът около Хисар капия и Кръглата кула е сред най-разпознаваемите части от укрепленията на Стария Пловдив. Той обаче включва структури от няколко различни епохи, които не трябва да бъдат смесвани.
На мястото на Хисар капия вероятно е съществувал вход още през античността. Под съвременната настилка са открити основи, свързвани с римската епоха. Запазеният надземен облик на портата обаче е предимно резултат от средновековни преустройства, извършени през XI–XIII век.
Южно от нея се намира запазен участък от ранновизантийската крепостна стена с Кръглата кула. Тя се датира към V–VI век, а не към III век, както понякога се посочва в популярни публикации.
Важно е Хисар капия – входът към укрепеното Трихълмие – да не се обърква с монументалната Източна порта на римския град в равнината. Това са два различни археологически обекта.
През портата към Трихълмието са преминавали жители, пътници и търговци. Там са пристигали стоки и новини, а движението към укрепената височина е можело да бъде наблюдавано и контролирано.
Османотурското наименование „Хисар капия“ означава „крепостна порта“. То съхранява паметта за функцията на мястото, но не е доказателство, че един и същ архитектурен градеж е използван без прекъсване от античността до наши дни. Отделните пластове на комплекса са представени и от официалния туристически портал Visit Plovdiv.
Крепостните стени на Филипопол днес
Днес останките от укрепителната система са важна част от археологическото и архитектурното наследство на Пловдив. Небет тепе, Хисар капия, Кръглата кула и Източната порта не са само живописни места за разходка. Те са извори, чрез които могат да бъдат проследени промените в територията, населението и отбраната на града.
През март 2025 г. след изпълнението на проекта „По крепостните стени на Филипопол“ бяха представени обновените пространства на Небет тепе, Източната порта и подходите към тях. Целта е многопластовото наследство да бъде опазено и показано, без различните исторически периоди да бъдат заличавани чрез опростени реконструкции.
Разходката по укрепленията е среща не с една крепост, а с много последователни крепости. Един зид може да съдържа антична основа, ранновизантийско удебеляване и средновековен ремонт. В него са събрани решенията на различни поколения, изправяни пред една и съща задача – да защитят града.
Крепостните стени на Филипопол не показват само къде е завършвал древният град. Те разкриват как Пловдив се е разраствал, свивал, възстановявал и оцелявал.
Това е истинската им историческа стойност. Те са граница, но и връзка между епохите – каменен разказ за един от най-древните живи градове на Европа.
✍🏻 Автор: д-р Атанас Бояджиев
📸 Снимки: Диана Младенова
