За защитата на Филипопол, през вековната му история, е била изградена сложна укрепителната система.
Освен нейната здравина водещо при изграждането е било и особеностите на терена.
Археолозите твърдят, че
първата крепостна стена на Филипопол е изградена още през IV век пр.н.е.
Фрагменти от стената от този период са запазени и до днес. Това са зидовете по северните и северозападните склонове на Небет тепе.
За отбраната от нашествия и нападения, Филипопол е разчитал освен на здрави крепостни стени, но и на кули и здрави порти. Една от тях е Източната порта.
Източната порта
Тя е разположена в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, непосредствено под Стария град. Като част от Via Militaris, древният военен път, построен от римляните на Балканския полуостров, улицата има важно стратегическо значение.
Via Militaris преминава през редица градове – Белград, София, Пловдив, Одрин. Обединявайки се с Via Egnatia, тя достига до Константинопол. Повече за Източната порта можете са прочетете тук.
По времето на управлението на Марк Аврелий (161-180), градът е бил подложен на постоянни нападения.
Заради тези набези стени около града в равнината са укрепени и заздравени.
От надпис, открит в района на Източната порта, строителството на укрепителната система се е случило през 172 г.
След изграждането им, жителите имали повече сигурност и спокойствие, което води от своя страна види и до увеличаване на броя на населението.
В крайния си вид, крепостната стена на Филипопол се състои от три пояса.
Първият пояс обхваща високата част на Трихълмието. Това са трите свързани помежду си хълма – Небет тепе, Таксим тепе и Джамбаз тепе и огражда площ от 82,5 дка.
Крепостната стена е била снабдена с малки отвори – потерни. От потерните се стига чрез проходи-тунели в скалите и от там по стълби – до северното подножие на хълма.
Вторият пояс обхваща територията между Трихълмието и билото на Сахат тепе и защитава площ от 106 дка.
Третият пояс обхваща равнинната територия южно от Трихълмието и Сахат тепе, както и източния склон и равнината на Трихълмието.
През V и VI в., Филипопол е подложен на нови нападения, което принуждава управата на града да укрепи допълнително крепостната стена. Това се налагало, тъй като изградените по време на Марк Аврелий укрепителната система не била вече достатъчно надеждна. Строителите изграждат до старите стени нова крепостна стена от камъни и тухли и прокопан пред нея вал с широчина 15м.
Крепостната стена е била строена набързо, явно под реална заплаха от нападение. И сега могат да се видят, на някои места, например в разкопаната част, край тунела под Трихълмието. основите и били положени върху изоставени къщи и обществени сгради.
През XIII – XIV в., поселищата около Филипопол обезлюдяват. Населението основно било разселено по Трихълмието и няколко изолирани махали в ранината.
През 1205 г., цар Калоян напада Филипопол и унищожава важни части от крепостната стена. Според изворите, той не само разрушил града, но отвел голяма част от населението му на север от Стара планина.
Архитектурно-археологическия комплекс “Хисар капия – Кръгла кула” е част от укрепленията на Трихълмието от ранновизантийската епоха от V-VIв.
Хисар капия заема важно място от укрепителната система на Филипопол.
Портата е изпълнявала важна роля в живота на предците ни. Там те са посрещали пътниците и търговците, които носели стоки и новини, така необходими за живота им.
И тази важна роля на капията продължава през вековете.
Турското име, “Хисар капия”, което ползваме и до днес, доказва тази роля на портата.
Разбира се, през вековете са правени редица подобрения в укреплението и портата.
Запазената Кръгла южна кула от III в. и близката Хисар капия от крепостта са добре запазени.
И днес, всеки може да се запознае с градежа на запазените части от укрепителната система на града ни.
📸 снимки Диана Младенова
