На 4 януари 1878 г., руските освободителни войски победоносно влизат в София.
На 4 януари 1878 г., части от Западния отряд на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко освобождават София, като важен, стратегически етап от Руско-турската война.
След ожесточени битки с турския аскер, смелите войни на ген. Гурко, ги обръщат в бяг.
Въпреки своята многочисленост, аскерът на Осман паша бяга от София в посока Перник като оставя над 6000 турци в плен на освободителите. Намерението на Осман пала е да запали боеприпасите и с тях целия град.
В последния момент намеренията им се осуетяват.
Русите превземат конака и свалят турското знаме.
София е освободена!
София е освободена, без да плати високата цена – на палежи у издевателства над мирното население.
Причините за това София да не потъне в пламъци и кръв са две.
- На първо място това е светкавично навлизане на руските военни части и от друга
- съпротивата на западните консули Леге и Позитано, които отказали да напуснат София. Те застават твърдо на страната на българите и принуждават турците да се изтеглят без погроми от София.
- Разбира се жителите на София също имат своята роля в освобождението на бъдещата столица на България в началото на 1878 г.
Западният отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко
Западният отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко е войсково подразделение на руската армия, функциониращо в рамките на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Отрядът е формиран на 19 октомври 1877 г. и има важна и ключова роля за Освобождението на България. Общият състав на войсковото подразделение наброява близо 50 000 войници и офицерски състав. При боевете край Плевен, то разполагало с 174 оръдия, което ясно показва неговата военна мощ.
Походът към София
На 10 декември 1877 г., Плевен е освободен. Съставът на Западния отряд е усилен с 34 000 войници и офицерски състав, 144 оръдия. За да достигне числеността на близо 71 400 човека и 318 оръдия.
Ген. Гурко скоростно повежда войската към София. Успешно преминава Стара планина през Арабаконашкия проход и навлиза в Софийското поле.
Изключително важна е задачата, която е възложена на ген. Гурко не само за Освобождението на София, а за крайния изход на войната.
Боевете за превземането на София са с важно стратегическо значение за по-нататъшното настъпление на руските войски в Тракия.
В София е основният обоз за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие.
Генералите Гурко и Раух повеждат към София двадесет хилядна армия от Западния отряд и опълчение а турският аскер наброява 15 хиляди. Начело на редовния аскер бил Осман Нури паша, който нямал никакво намерение да отстъпи София без кръв.
Сраженията за града започват на 31 декември при село Горни Богров. След като опожаряват селата Долни Богров и Ботунец, турците нападат войсковото подразделение на ген. Веляминов.
Русите показват характер и отразяват щурма. На 1 януари преминават в контраатака.
От своя страна, ген. Раух повежда своята част през река Искър, при моста до село Враждебна. С мощен артилерийски огън той “прочиства” пътя за последващата атака на гвардейския Преображенски полк.
Турците правят опит да запалят моста. Целта е била да отрежат пътя на руските войски. Пожарът бързо е загасен и вече нищо не може да спре победният ход на генералите Гурко, Веляминов и Раух.
Селата Кубратово, Биримирци и Орландовци са превзети от руснаците на 3 януари. По този начин пътят на турците за отстъпление на югоизток към Пловдив е отрязан.
Притиснат, Осман Нури Паша разпорежда незабавно отстъпление на запад към Перник, за да избегне обкръжение на войските му. Бягайки от София, Осман паша изоставя близо 6000 свои воймици в София, които попадат в плен.
Осман паша нарежда градът да бъде изпепелен, заедно със складовете с боеприпаси. Случайно предупреждава консулите на европейските държави в София за своето решение. Единствено Леге и Позитано застават зад решението да спасят София.
снимка Диана Младенова
Ролята на консулите на Италия и Франция Виторио Позитано и Леандър Леге в спасяването на София
Виторио Позитано
Благодарение на бързата намеса на консулите на Италия и Франция Виторио Позитано и Леандър Леге, София е спасена от опожаряване.
Леандър Леге
Италианският дипломат дори организира доброволчески отряди за борба с мародерите, след като османските части напускат града.
Ген. Гурко е посрещнат триумфално от радостните граждани, а в църквата „Света Неделя” е отслужен тържествен благодарствен молебен за освобождението на София в присъствието на генералите Гурко и Раух.
В края на войната частите на Западния отряд са до бреговете на Бяло море и при подстъпите на Цариград. Бойните му действия имат важно стратегическо значение за победата във войната.
Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко
15 месеца след освобождението на София Великото народно събрание избира града за новата столица на възродена България.
Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко (1828 – 1901) е руски граф, офицер, генерал-фелдмаршал.
Участва в Руско-турската война от 1877 – 1878 като командир на Предния отряд от Действащата руската армия на Балканския полуостров. Под неговото командване е и Българското опълчение. Ген. Гурко не пести възхитата си от смелостта на опълченците и значението им за Освобождението на България.
Главната задача, която командването поставя на ген. Гурко е разбиването на Западната османска армия край Плевен част от Орханийската армия. Задача, която той изпълнява блестящо.
Под командването на ген. Гурко са
освободени редица български градове.
В Тракия, Западният отряд на ген. Гурко, разгромява новосформираната османска войскова формация с командир Сюлейман паша.
Настъпва по долината на река Марица. Превзема градовете Пазарджик, Пловдив и развива руското настъпление в направлението Пловдив – Одрин.
Суров, твърд военачалник, който дели несгодите на войната наравно със своите войници. Награждаван многократно като част от отличията са му: орден Света Анна III степен, орден „Свети Станислав“ I степен, орден „Свети Станислав“ II степен, орден Свети Владимир III степен, златно оръжие “За храброст”, “Свети Александър”, орден „Свети Станислав“ и др.
