На 18 януари Българската православна църква отбелязва празника на свети Атанасий Велики, а в народния календар този ден се нарича Атанасовден, Средзима или Зимен Атанасовден. Това е един от онези празници, в които християнската традиция и древните народни вярвания се преплитат, за да създадат уникална картина на българския бит и вярвания.
Кой е свети Атанасий Велики?
Свети Атанасий е патриарх на Александрия и един от най-релевантните отци на Църквата от IV век. Той е известен със своята непримирима борба срещу арианската ерес. В църковния календар неговият ден се чества с литургия и почитане на неговия духовен принос.
Свети Атанас в народните вярвания – повелител на зимата
Въпреки църковното значение, в българския фолклор свети Атанас е превърнат във властелин на снеговете и ледовете. Смята се, че точно от Атанасовден зимата започва да отстъпва и дава място на топлината. В много региони на България се разказва, че сутринта на този ден свети Атанас, облечен в бяла риза и яздейки бял кон, се изкачва на висок връх и провиква:
Иди си, зимо, идвай лято!
Този образ символизира прехода от студ към топлина, от замръзваща природа към пробуждане.
Ритуали и обичаи на Атанасовден
- Встреча с изгрева
Рано сутринта хората излизат на баирите над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето. Този обичай е свързан с вярата, че първите слънчеви лъчи на този ден носят здраве и благодат.
- Огньове за здраве
Традиция е да се палят големи огньове, които всички – от малки до големи – прескачат. Това се прави за здраве, за да се отърват от болести и лоши духове през годината.
- Защита с черна кокошка
Един от най-разпространените обичаи е заколването на черна кокошка. Готви се ястие с ориз и се раздава на роднини и съседи срещу тежки болести. Перата на птицата се съхраняват като лечебен талисман – смята се, че притежават целителна сила.
- Забрани за жените
Според вярванията от Антоновден (17 януари) до Атанасовден (18 януари) болестите се събират и тръгват по хората. За да не ги разсърдят, жените не вършат тежка домакинска работа, особено не шият, не тъкат и не перат.
Обред за земята
В Самоковско се вярва, че на Атанасовден свети Атанас „забожда главата си в земята“ и я затопля, подготвяйки я за оран. Това е символ на подготовката на природата за предстоящия сеитбен сезон.
- Антон и Атанас – близнаците ковачи
В народната митология Антон и Атанас са двама братя близнаци, първите ковачи, изобретили ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Тези дни са тясно свързани не само с природния цикъл, но и с човешкия занаят и умение.
- Св. Атанас и предпазването от болести
В Пиринския край се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовденраздават наказания. Затова ритуалите са насочени към умилостивяване на силите на болестите – чрез питки, курбани и магически действия.
- Имен ден
На този ден имен ден празнуват всеки, който носи имената:
Атанас, Атанаска, Ачо, Анастасия, Наско, Начо, Наска, Наца, Танас, Тано, Таню, Таско, Таньо, Танас, Танаска, Таска.
Атанасовден е празник, който носи надежда за края на зимата и идването на пролетта. Той е вълшебна смесица от християнска духовност и прастари земеделски и лечебни ритуали. В днешно вребе, когато живеем в забързан свят, подобни празници ни връщат към циклите на природата и към мъдростта на предците ни.
Честит празник на всички, които носят името на светеца, и на всеки, който търпи надежда в сърцето си за новата пролет!
За още традиции и култура – www. e-news.bg
