Въведение: Символичната първа копка и 13-годишният път към нищото
На 1 юли 2013 г. беше направена първата копка на новия стадион „Христо Ботев“ в Пловдив с надежди за модерна спортна арена на футболния отбор Ботев Пловдив. Тринадесет години по-късно проектът се е превърнал в живият пример за това „как не се прави една обществена поръчка“. Без ясни цели, срокове и устойчиво финансиране, разходите надхвърлят 101 млн. лв., като над 46 млн. евро идват от държавния и общински бюджет. Историята е пълна с препроектирания, тайни анекси и силна връзка между строителя, общинската администрация и футболния клуб Ботев Пловдив.
Глава 1: През годините – от общинско поемане до първия голям провал
Преди шест години, община Пловдив пое проекта, но вместо напредък, той започна да се характеризира с липса на управление. През 2020 г. беше обявен първият голям търг за реконструкция, спечелен от „ПИМК“ за 43.65 млн. лв. Надзорът по строителството тогава се намираше в ръцете на зам.-кмета по строителството Пламен Райчев. Пет години по-късно поръчката не е изпълнена, но цената ѝ значително поскъпна.
Глава 2: Тайният анекс и новите 10 млн. евро
През 2023 г., Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) отпусна последно финансиране от 33.5 млн. лв. за стадиона. Въпреки това, намеренията на общината оставаха скрити. Едва след натиск от медиите се разкри, че още на 6 декември 2024 г. е бил сключен таен анекс на първата поръчка с „ПИМК“ на стойност 10.22 млн. евро (19.99 млн. лв.). Този анекс не беше публикуван, което е пряконарушение на Закона за обществените поръчки. Общината оправдава сумата с изисквания на УЕФА за сертификат категория 4.
Глава 3: Препроектиране за половин милион и разрушаване на вече построено
За да се стигне до този анекс, пловдивската община плати на проектанта студио „Вамос“ близо 570 хил. лв. за „препроектиране„. Интересното е, че част от дейностите по анекса включват разрушаване и повторно изграждане на части от вече построени инсталации, „скрити зад стенни мазилки и облицовки“. Това поставя сериозни въпроси за качеството на изпълнението и планирането до този момент.
Глава 4: Втори етап и конкурсът с един реален кандидат
През юли 2025 г., беше обявена поръчка за втория етап на стойност 10.80 млн. лв. За нея се явиха само две фирми. Едната – „Катмар 13„, е с предмет дейност ресторантьорство и практически никакъв строителен опит. Така единственият реален кандидат остана обединението ДЗЗД „ПМ Колежа„, в което влизат вече познатите „ПИМК“ и „Марица инфра„. Офертата им беше отворена в условия на липса на конкуренция.
Глава 5: Конфликт на интереси: Собственикът на строителя, бившият зам.-кмет и футболният клуб Ботев
Тук се появява явен конфликт на интереси в няколко измерения:
1. Свързаност с клуба Ботев Пловдив
Съсобственикът на „ПИМК„, Илиян Филипов, е финансовият покровител и неофициален управляващ на ПФК „Ботев“ (Пловдив). Той ще спечели двойно – като строител на стадиона и като бенефициент от неговото бъдещо управление.
2. Бивш зам.-кмет в строителната фирма:
Другата фирма в обединението, „Марица инфра“, се управлява от Пламен Райчев – същият зам.-кмет, който надзираваше строителството на стадиона до ноември 2023 г. Само три месеца след напускането на поста, той бе назначен за управител на „Марица инфра„.
3. Отговорът на общината:
На въпроси за конфликта, отправени от Капитал, община Пловдив отговори, че “това не е проблем”, стига поръчката да се възлага на „икономически най-изгодната оферта„. Този отговор игнорира същността на проблема – липсата на истинска конкуренция и риска от пристрастно управление на обществена собственост.
Глава 6: Стадион за кого? Липса на визия и неплатени сметки
Докато милиони левове се изсипват в строителството, общината няма ясен план как ще се ползва завършеният стадион “Христо Ботев”. В момента той се дава под наем на ПФК „Ботев“ за символичните 5.5 хил. лв. месечно, които клубът не е плащал от четири месеца. Освен това, клубът дължи на общината близо 290 хил. евро по данъци и такси.
Заключение: Дали „Христо Ботев“ ще бъде завършен и кой ще го контролира и стопанисва?
Строежът на стадион „Христо Ботев“ вече не е просто инфраструктурен проект. Той се е превърнал в символ на лошото управление, липсата на прозрачност и тясната връзка между властта, бизнеса и спорта. След 13 години, десетки милиони и множество препроектирания, гражданите на Пловдив имат право да се питат: този стадион наистина ли е за тях, или е за частните интереси на елитна група? Последният етап от тази сага остава отворен: дано се завърши, но историята на проекта дава малко надежди за разумна и прозрачна развръзка.
Едно разследване на Капитал.
За още информация и новини, следете www.e-news.bg.
