Парламентът прие на второ четене промени в Закона за вероизповеданията, с което прегази решения на ЕСПЧ и ВКС. С тях категорично прегази Европейския съд за правата на човека и ВКС.
Парламентът, с приетите промени, определи Българската православна църква-Българска патриаршия (БПЦ-БП) за единствен представител на източното православие у нас.
За гласуваха 186 депутати – от всички парламентарни групи.
Само един депутат от „Продължаваме промяната-Демократична България“ гласува „против“ в Парламентът.
ВЪПРОСЪТ Е, НЕ ЗАЩО Е ПРОТИВ, А ЗАЩО Е САМО ЕДИН?
На първо място, трябва да отбележим, че на 20.04.2021г. ЕСПЧ излезна с Решение по дело „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“ (жалба 56751/2013г.).
Жалбата е заведена срещу постановен отказ за регистрация на тази религиозна институция. ЕСПЧ установява, че е налице допуснато нарушение на чл.9 вр. чл.11 от КЗПЧОС.
В решението се излага, че се касае за малка православна общност от „старостилци“, които не са част от „Българска православна църква – Българска патриаршия“.
Като причината за различието между тях са доктринални различия. Това са приложимия за богослуженията на “неподвижните празници” календар (неприемане на новоюлианския календар). Те нямат формална връзка със структурата на БПЦ, нито претенции към имуществото на тази църква.
Решението на ЕСПЧ
С Решение от 16 декември 2024г. Върховният касационен съд с председател Боян Балевски отмени решение № 2 от 07.02.2023г. по в.ф.д.№ 5/2022 г. на Софийския апелативен съд.
С него отмени решението, с което е отказано вписването в публичния регистър по чл. 18 от Закона за вероизповеданията на религиозната институция.
И наместо това решение, постанови да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд –
религиозната институция с наименование „Българска православна старостилна църква”.
Религиозната институция „Българска православна старостилна църква” е учредена на учредителен събор на 13.06.2022 г.
ВКС е приел с Решение 5 от 11.07.1992г., че:
- правото на вероизповедание,
- и правата на мисъл и убежденията са едно абсолютно основно лично право, което е непосредствено свързано с интимния духовен мир на човешката личност. Затова представлява ценност от висш порядък. Това определя не само възможните правомощия при упражняването му, но и очертава цялостния правен режим, който регулира тази сфера.
Съдът е посочил, че правото на вероизповедание обхваща следните по-важни правомощия: - правото на свободен избор на вероизповеданието и възможността за свободно упражняване на вероизповеданието чрез
- печат,
- слово,
- чрез създаване на религиозни общности и сдружения.
тяхната дейност вътре в общността и извън нея като проявления на обществото.
Решението на ВКС
По тези съображения Конституционният съд е приел, че правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано по никакъв начин освен в случаите на чл.13, ал.4 и чл.37, ал.2 от Конституцията.
А, това са случаите, когато религиозните общности и институции се използват за политически цели или когато свободата на съвестта и вероизповеданието е насочена срещу националната сигурност.
Или обществения ред, народното здраве и морала. Срещу правата и свободите на други граждани.
Приел е, че посочените ограничителни основания са изчерпателно изброени и не могат да бъдат разширявани или допълвани чрез закон или чрез тълкуване.
ВКС счита, че чрез закон могат да бъдат определяни само конкретните механизми за тяхното осъществяване. Приел е, че религиозните общности и институции са отделени от държавата и е недопустима държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление, освен в посочените вече случаи на чл.13, ал.4 и чл.37, ал.2 от Конституцията.
В двумесечен срок от влизането в сила на новоприетите днес разпоредби приети от Парламента.
В Парламентът е депозирано становище на Арменската православна църква, която подкрепя така изготвения законопроект.
всички регистрираните вероизповедания и заявителите, по неприключилите производства за първоначална регистрация, са длъжни да подадат в Софийски градски съд променени в наименование им и устава.
Тези промени трябва да са в съответствие с днешните изменения.
Регистрираните вероизповедания, които не изпълнят горепосоченото задължение и нямат висящо производство за вписване на промени, произтичащи от неговото изпълнение, се прекратяват.
Приетите промени от Парламентът в Закона за вероизповеданията, влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“.
Според юристи, приетият закон е в грубо нарушение на конституционно заложен основен принцип. Това е
човешкият принцип на свободата на вероизповедание.
Безпрекословно основно човешко право, е подкрепено и с много ясна константна практика на Европейския съд по правата на човека.
С днешната законодателна инициатива се блокира решение на ВКС. Или ако за страничния наблюдател това е “и какво толкова” за юристите това е опасен прецедент.
В който със закон се блокира съдебно решение.
Безспорно, Съвета на Европа, Комитета на министрите ще поставят въпроса за извършената законодателна интервенция от Парламентът, по отношение правото на свободно вероизповедание.
И депутатите ни дължат отговори.
Йордан Цонев („ДПС – Ново начало“), който е доктор по Богословие, коментира
Ама православието не е московско, то е православие. С този аргумент не могат да нападат Българската православна църка“,
заяви той и допълни
Но, не си даде сметка, че с този законопроект се затвори и вратата, която води към демократичната и правова държава.
Държавата, в лицето на съда и Парламентът, трябва да остане неутрална и безпристрастна при упражняване на регулаторните си правомощия и в отношенията си с различните религии, което би се постигнало чрез наложената днес регистрация.
Още новини вижте тук
