Кольо Фичето ни оставя заветът- не градете дувари, дето да ви делят, ами мостове – да ви събират!
Кольо Фичето е роден през 1800 г. в Дряново.
Майсторът или наричан Уста̀ Колю Фичето, е български възрожденски строител, архитект и скулптор. Уста идва от арб. Устаз – майстор, професор.
Едва три годишен, той остава без баща. Годините са трудни, нищетата повсеместна сред населението. Това принуждава майка му от невръстна възраст да го даде да чиракува и учи занаят при абаджиите. На десет години той е изпратен при тревненските дюлгери. Там е първият му допир до камъка и хоросана.
На 17 г. в Югозападната българска строителна школа в гр. Корча се захваща да дяла камък. По-късно се обучава при прочутите брациговски майстори на църкви, камбанарии и мостове.
Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 г. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф.
Кольо Фичето и неговата дейност
С дряновската бригада пътуват и строят из цялата страна – Габрово, Трявна, Добруджа, Тракия, Добруджа, Одрин, Цариград и др.
През 1823г., Кольо Фичето, се жени за Марина от родното Дряново, която го дарява със седем деца. Майсторът се мести от Дряново в Търново, където остава до края на дните си.
През 1835г. завършва църквата в Преображенския манастир, близо до Търново.
През 1840/41г., разширява църквата в Калифаревския манастир.
През 1841/45 в Плачковския манастир изгражда храма “Рождество Благородично”
Около 1849г., Кольо Фичето завършва четири църква и няколко сгради. Тази мащабна строителна дейност е възможна, благодарение на работата в екип с други строители и съмишленици.
Около 1855г. Кольо Фичето е назначен за главен архитект на Търново.
Най-впечатляващ е мостът над р. Янтра при град Бяла, област Русе. Той е построен по заповед на Дунавския вилает Мидхад паша. За да свързва Русчук, Търново и Орхание. При пазарлъка,
Кольо Фичето казва на пашата:
Ако, паша ефенди, не сторя моста за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата.”
сигурен е бил Кольо Фичето
Мостът е дълъг 276 м. и е широк 9 м. Състои се от 14 свода, които са поддържани от 13 опори, украсени с изображения на лебеди, нимфи и грифони.
Майсторът изпълнява думата си, изгражда моста за уговорената сума. В замяна, получава признанието “меджидие”, земя с нотариален акт около Самоводската чаршия в Търново и 60 000 гроша.
През 1874г. Кольо Фичето започва изграждането ма покрит мост с дюкянчета, по молба на ловчанлии. Мостът бил завършен за две години. Той бил широк 10 метра и дълъг 84м. На моста били разположени 64 дюкяна на търговци и занаятчии.
Кольо Фичето умира на 15 ноември 1881г. в Търново.
Безспорно, той се нарежда сред най-великите строители на съвременна България.
Неговите сгради, църкви и мостове оставят ярка следа, векове наред.
